Категория: Без категория Автор:

За уреата или как да намалим загубите на азот от изпарение – част втора

След като ви разказахме малко повече за един от най-популярните азотни торове у нас – уреата, в настоящата статия ще ви запознаем с някои от факторите, които могат да повлияят върху изпаряването на амоняка от него. Тази информация може да бъде полезна на всички фермери, които искат да оптимизират разходите за тор и да подхранват културите по-ефикасно.

Почвена реакция (рН)

Преобразуването на амониевите йони (NH4+) до амонячен газ (NH3) се контролира от почвената реакция. По време на хидролизата, почвената реакция около гранулата се повишава. При достигане на рН над 7.5, загубите от изпарение нарастват драстично. При почви с високо рН загубите са значително по-високи, отколкото при по-кисели почви.

Температура

Загубите от изпарение на амоняк нарастват при температури над 15°С. При температури под 7-8°С загубите са ограничени. Прилагането на уреа рано през пролетта и късно през есента намалява риска от загуби на амоняк, който обаче може да се повиши заради по-висока влажност на почвата.

Влажност на почвата

Високата влажност на почвата, характерна за ранна пролет и късна есен, също повишава риска от изпарение на повърхностно приложената уреа. При по-сухи почви, хидролизата се забавя, тъй като за трансформирането й е необходима вода. Уреа, приложена върху глинесто-песъчливи и леко песъчливо-глинести почви е подложена на по-голям риск от загуби в сравнение с тежките глинести почви. Тези загуби могат да бъдат намалени чрез промяна на начина на приложение.
Очаквайте продължението на темата, когато ще ви разкажем как вятърът, свойствата на почвата и валежите оказват влияние върху уреата и какво трябва да съобразите за правилното прилагане на този вид тор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

Copyright © 2015 nik-agroservice.com